Атеросклероза: Какво представлява, как се развива и как е свързана с хипертонията

Атеросклерозата е едно от най-разпространените заболявания на сърдечно-съдовата система – процес на натрупване на мастни плаки по стените на артериите, които ги втвърдяват и стесняват.

Това „запушване“ на кръвоносните съдове затруднява нормалния кръвоток към органите и тъканите. Резултатът? Органите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества, а рискът от сериозни усложнения като инфаркт и инсулт рязко нараства.

Но защо тази тема е толкова важна?

Защото над 60% от хората имат в известна степен затлачени (стеснени) артерии без дори да подозират. Според проучвания, при около половината от привидно здравите хора на средна възраст вече се откриват атеросклеротични плаки.

В действителност, до 60-годишна възраст около 75% от хората имат някаква степен на  атеросклероза. С други думи, „тихият убиец“ атеросклероза често напредва скрито с години, докато един ден не доведе до внезапен здравословен инцидент.

Затова връзката между атеросклерозата и високото кръвно налягане (хипертония) е от ключово значение – двете състояния често вървят ръка за ръка и взаимно се утежняват.

В тази статия ще разгледаме подробно какво представлява атеросклерозата, как се свързва с хипертонията, как можем да „прочистим“ кръвоносните си съдове и най-важното – как да се предпазим навреме.

Какво представлява атеросклерозата?

Атеросклерозата (втвърдяване и стесняване на артериите) е хронично състояние, при което по вътрешните стени на артериите се отлагат мастни вещества, холестерол, калций и други частици.

С течение на времето тези отлагания образуват плаки, които нарастват и стесняват лумена на съда, затруднявайки нормалния кръвоток. Най-често засегнати са големите артерии – например коронарните (снабдяващи сърцето), сънните (към мозъка) и периферните артерии към крайниците. В началото процесът може да започне още в млада възраст и да прогресира десетилетия, без да дава симптоми.

Едва когато стеснението надхвърли ~70% от диаметъра на съда, започват да се появяват оплаквания: гръдна болка при натоварване (стенокардия), лесна умора, студени крайници, епизоди на замайване и др. (специфичните симптоми зависят от това кои артерии са засегнати).

Фигура: Схематично сравнение между здрава артерия с нормален кръвоток (A) и артерия с атеросклеротична плака (B), която стеснява просвета и затруднява кръвния поток.

С прогресирането на атеросклерозата плаките не само стесняват съдовете, но и ги втвърдяват (губи се гъвкавостта на съдовата стена). В определен момент плаката може да се разкъса, при което върху нея бързо се образува кръвен съсирек.

Такъв тромб може напълно да запуши артерията – и когато това се случи в коронарна артерия на сърцето, резултатът е миокарден инфаркт; ако запуши мозъчна артерия – инсулт. Ето защо атеросклерозата е водеща причина за сърдечно-съдови катастрофи и се свързва с висока смъртност. Добрата новина е, че процесът е до голяма степен предотвратим чрез подходящ начин на живот и навременна превенция.

Причини и рискови фактори за атеросклероза

За появата и ускоряването на атеросклерозата допринасят множество фактори – някои свързани с начина на живот, а други – с наследственост и възраст. Най-основните рискови фактори (много от които са същите като при исхемична болест на сърцето) включват:

• Повишени нива на холестерола в кръвта – особено на LDL („лошия“ холестерол). Холестеролът е основна съставка на плаките. Дори и стойности в горната граница на „нормалното“ могат да бъдат проблем – изследване в Испания установява, че дори хора с уж нормален LDL често имат скрити атеросклеротични изменения. Колкото по-висок LDL, толкова по-бързо се трупат плаки.
  
• Нездравословно хранене – диета, богата на наситени мазнини (тлъсти меса, колбаси, масло), трансмазнини, излишък на захар и преработени храни, допринася за повишен холестерол и възпаление в съдовете.
  
• Липса на физическа активност (заседнал начин на живот) – води до неблагоприятен липиден профил (повишава „лошия“ и понижава „добрия“ HDL-холестерол). Също допринася за наднормено тегло и високо кръвно.
  
• Тютюнопушене – токсините в цигарения дим пряко увреждат вътрешния слой на кръвоносните съдове и значително ускоряват процеса на плакообразуване. Пушачите развиват атеросклероза много по-рано от непушачите.
  
• Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – постоянно повишеното налягане механично уврежда стените на артериите и прави отлагането на плака по-лесно. Хипертонията и атеросклерозата често вървят заедно.
  
• Захарен диабет – високата кръвна захар хронично поврежда малките съдове и подпомага възпалителните процеси в артериите, ускорявайки атеросклерозата. Диабетиците са във високорисковата група.
  
• Наднормено тегло и затлъстяване – свързани са с дислипидемия (повишени мазнини в кръвта), хипертония и предразположение към диабет. Всички те повишават риска от „запушване“ на съдове.
  
• Наследственост – ако в семейството има случаи на ранна исхемична болест на сърцето, инфаркти или инсулти, рискът от ранна атеросклероза е по-висок. Генетични фактори (например фамилна хиперхолестеролемия) могат да играят голяма роля.
  
• Възраст и пол – с напредването на възрастта рискът се увеличава. Мъжете по принцип развиват атеросклероза ~10 години по-рано от жените (които са частично защитени от естрогените преди менопаузата). След 60-65 г. обаче почти всеки е засегнат в някаква степен.
  

Разбирането на тези причинни фактори ни показва и къде да насочим усилията за превенция. Интересно е, че някои от тях се влияят взаимно – например липсата на движение води до наднормено тегло и хипертония; диабетиците често имат и високи триглицериди и т.н.

Колкото повече рискови фактори съчетаваме, толкова по-голяма е вероятността от ранна проява на болестта.

Връзката между атеросклерозата и хипертонията

Хипертонията (високото кръвно налягане) и атеросклерозата са двама „съюзници“ в увреждането на нашите артерии – те често се развиват едновременно и взаимно се утежняват.

Връзката им може да се опише като порочен кръг: от една страна, продължителното високо кръвно уврежда артериите и спомага отлагането на плаки; от друга страна, натрупаните плаки стесняват и втвърдяват артериите, което затруднява кръвотока и допълнително повишава кръвното налягане.

Да разгледаме по-конкретно:

• Хипертонията допринася за атеросклерозата: Когато кръвното налягане е високо, силата на кръвния поток „наранява“ вътрешната обвивка на съдовете. Може да си го представим като силна река, която ерозира бреговете. Тези микроповреждания на артериалната стена улесняват навлизането на холестерол и възпалителни клетки, т.е. улесняват образуването на плака. Освен това хипертонията кара сърцето да работи по-усилено, което също не е благоприятно за съдовете в дългосрочен план. Не случайно хипертонията е сред основните рискови фактори за атеросклероза.
  
• Атеросклерозата допринася за хипертонията: Когато артериите са стеснени и загубят еластичност поради отлаганията, кръвта среща по-голямо съпротивление при движението си. Сърцето трябва да изпомпва по-силно, за да преодолее този повишен „натиск“ – така се развива или влошава високото кръвно налягане. Представете си, че градински маркуч е частично прегънат или запушен – за да изпръска вода, трябва да увеличите налягането. Същото се случва и с кръвта в нашите стеснени съдове.
  

Така се завърта кръгът: хипертонията ускорява атеросклеротичните натрупвания, а те от своя страна поддържат високото кръвно. Важно е да се прекъсне тази връзка, като и двете състояния се управляват своевременно.

Добрата новина е, че контролът на кръвното налягане (чрез промени в начина на живот и/или медикаменти) забавя развитието на атеросклероза, а мерките за „отпушване“ на артериите обикновено подобряват и стойностите на кръвното.

За илюстрация, ето обобщение на взаимодействието между двете състояния:

Заключение: Контролирайки ефективно кръвното си налягане, ние пазим съдовете си от бързо „запушване“. И обратното – ако успеем да прочистим и разширим съдовете, често и кръвното влиза в норма. Това е ключов принцип в превенцията на сърдечно-съдовите заболявания.

Ако искате да научите как се предотвратява развитието на атеросклероза и кои навици реално подпомагат съдовото здраве, вижте подробната статия за прочистване на кръвоносните съдове.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Какво представлява атеросклерозата?

Отговор: Атеросклерозата е хронично заболяване на артериите, при което по вътрешните им стени се натрупват мастни плаки (съставени от холестерол, калций и др.). Тези плаки постепенно втвърдяват и стесняват съдовете, което затруднява кръвотока.

Атеросклерозата най-често засяга големите артерии – на сърцето (коронарни), мозъка (сънни), крайниците и др. Тя се развива бавно, обикновено в продължение на години, и може дълго време да няма симптоми. Смята се за основна причина за сърдечно-съдови инциденти като инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт.

2. Кои са основните причини и рискови фактори за появата на атеросклероза?

Отговор: Причините са комплексни – няма една-единствена „виновна“ причина, но са известни редица фактори, които значително повишават риска:

• Повишен „лош“ холестерол (LDL) в кръвта – излишъкът му се отлага по стените на съдовете.
  
• Тютюнопушене – уврежда директно артериите.
  
• Високо кръвно налягане (хипертония) – хронично уврежда съдовете и улеснява натрупването на плаки.
  
• Захарен диабет – високата кръвна захар уврежда съдовата стена и променя мастния обмен неблагоприятно.
  
• Нездравословна диета – богата на наситени мазнини, трансмазнини и захар, бедна на зеленчуци и фибри.
  
• Липса на физическа активност – води до затлъстяване и лош липиден профил.
  
• Наднормено тегло и затлъстяване.
  
• Наследственост и възраст – фамилна обремененост и напредване на възрастта (мъже над ~45, жени над ~55 са в по-висок риск).
  Обикновено комбинацията от няколко фактора е налице при хората с атеросклероза. Положителното е, че много от тези рискови фактори са модифицируеми – можем да им въздействаме чрез промени в начина на живот или лечение.
  

3. Какви са симптомите на атеросклероза?

Отговор: В ранните стадии обикновено няма никакви симптоми – затова атеросклерозата често се нарича „тих убиец“. Симптоми се появяват, когато плаките значително стеснят артерията или я запушат. Признаците зависят от това кой орган е засегнат:

• Сърце (коронарни артерии): гръдна болка или стягане при физически усилия (стенокардия), задух при натоварване, лесна умора. При пълно запушване – симптоми на инфаркт (силна продължителна болка в гърдите, излъчваща към ръката/челюстта, гадене, студена пот).
  
• Мозък (каротидни артерии): световъртеж, временна загуба на равновесие или зрение, преминаваща слабост или изтръпване на крайници (транзиторни исхемични атаки). При остро запушване – инсулт (внезапна слабост на едната страна на тялото, нарушение в говора, съзнанието).
  
• Крака (периферни артерии): болки в прасците при ходене на определена дистанция – т.нар. прекъсващо накуцване; студени стъпала, слаби периферни пулсации. При тежко запушване – ранички по ходилата, които зарастват трудно.
  
• Бъбреци (бъбречни артерии): трудно откриваемо – може да причини високо кръвно, бъбречна недостатъчност в напреднал етап.
  Важно е да се знае, че симптомите често се появяват късно. Затова хората с рискови фактори трябва да правят профилактични прегледи, вместо да чакат оплаквания.
  

4. Как атеросклерозата е свързана с високото кръвно налягане (хипертонията)?

Отговор: Между атеросклерозата и хипертонията има двупосочна връзка – те често се съпътстват. Хипертонията (постоянно повишено кръвно налягане) с времето уврежда вътрешния слой на артериите. Това „нагрубяване“ на съдовата стена улеснява отлагането на холестерол и формирането на плаки. Затова хора с дългогодишно нелекувано високо кръвно по-бързо развиват атеросклероза.

От друга страна, атеросклерозата води до стеснени и нееластични артерии, което създава съпротивление срещу кръвотока. Сърцето трябва да помпа по-силно, за да преодолее това съпротивление – така се проявява или усилва високото кръвно налягане. В резултат се получава порочен кръг: хипертонията влошава атеросклерозата, а атеросклерозата влошава хипертонията.

Ето защо при лечение лекарите винаги обръщат внимание едновременно на двата проблема. Контролираното кръвно налягане забавя плакообразуването, а мерките срещу атеросклероза улесняват нормализирането на кръвното.

5. Защо атеросклерозата е опасна? Какви усложнения може да причини?

Отговор: Атеросклерозата е опасна, защото стои в основата на най-тежките сърдечно-съдови инциденти. Основните усложнения са:

• Коронарна болест на сърцето – стеснението на коронарните артерии води до гръдна жаба (ангина пекторис), а при запушване – до миокарден инфаркт. Инфарктът представлява загиване на част от сърдечния мускул поради липса на кръвоснабдяване и може да е животозастрашаващ.
  
• Мозъчен инсулт (апоплексия) – ако плака или тромб запуши мозъчна артерия, се получава исхемичен инсулт (мозъчен удар). Това може да причини трайна парализа, говорни нарушения или смърт, зависимо от тежестта.
  
• Аневризми – атеросклерозата отслабва стените на артериите и може да допринесе за образуването на аневризма (разширение) – например на коремната аорта. Аневризмата рискува да се спука, което води до вътрешен кръвоизлив.
  
• Периферна артериална болест – тежката атеросклероза на краката може да доведе до критично лошо оросяване. В крайни случаи – до гангрена и необходимост от ампутация на крайник.
  
• Бъбречна недостатъчност – увреждането на бъбречните артерии хронично намалява бъбречната функция.
  
• Сърдечна недостатъчност и аритмии – повторни инфаркти или хронична исхемия отслабват сърцето, то не изпомпва ефективно кръв (сърдечна недостатъчност); могат да възникнат и опасни ритъмни нарушения.
  Общо взето, атеросклерозата е системно заболяване – засяга артериите по цялото тяло, затова усложненията ѝ могат да засегнат различни органи. Тя е водеща причина за смъртността в световен мащаб. Добрата новина: много от тези страшни последици са предотвратими чрез навременно лечение и профилактика.
  

6. Как се диагностицира атеросклерозата?

Отговор: Диагностиката включва комбинация от:

• Анамнеза и физикален преглед: Лекарят ще прецени рисковите ви фактори (напр. пушене, фамилна обремененост) и оплакванията. Ще преслуша сърцето и артериите (понякога се чуват шумове при тежко стеснение). Ще провери пулсовете на крайниците.
  
• Кръвни изследвания: Липиден профил (общ холестерол, LDL, HDL, триглицериди), кръвна захар. Висок LDL или захар подсказват риск, но не доказват плака директно. Понякога се изследват маркери като С-реактивен протеин (възпаление) – повишените стойности могат да подсказват активна атеросклероза.
  
• Образни изследвания:
  
  • Доплер сонография – вид ултразвук на съдове, с който могат да се визуализират плаки в по-достъпни артерии (например сънните артерии на шията, артериите на крайниците) и да се мери кръвотока.
    
  • Ангиография – златен стандарт. Контрастно рентгеново изследване, при което се „боядисват“ артериите и под рентген се вижда къде има стеснения. Използва се предимно за коронарните артерии (коронарография), но и за мозъчни, бъбречни и периферни артерии. Инвазивен метод е (с катетър), затова не се прави без основание.
    
  • Калциев скоринг и КТ-ангиография: с помощта на скенер (CT) може да се оцени наличието на калцирани плаки в сърцето (калциев скор) или да се направи цялостна 3D снимка на артериите с контраст (КТ-ангиография). Това са модерни методи, понякога използвани за ранно откриване при рискови пациенти.
    
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): при определени случаи, ЯМР-ангиографията дава детайлен образ без рентгеново лъчение.
    
• Стрес-тестове: Ако се подозира коронарна болест, често се прави тест с натоварване (бягаща пътека или велергометър) с ЕКГ запис – за да се види дали при усилие се явяват изменения, подсказващи исхемия на сърдечния мускул.
  
• Биорезонансна диагностика: Това е допълнителна възможност – високотехнологичен неинвазивен скрининг (описан по-горе). Той не „визуализира“ директно плаките, но може да улови функционални отклонения и предразположения много рано.
• В практиката често комбинация от методи дава точната диагноза. Например, ако пациентът има оплаквания на стенокардия, а холестеролът му е висок, може да се направи стрес-тест. Ако там има изменения, се преминава към коронарография за потвърждение и евентуално стентоване. При безсимптомни рискови пациенти пък с доплер може да се „надникне“ за плаки в сънните артерии като индикатор.
  

7. Възможно ли е атеросклерозата да протича без никакви симптоми?

Отговор: Абсолютно да. Повечето хора в ранни или дори средно напреднали стадии нямат представа, че артериите им са засегнати. Симптоми обикновено се появяват, чак когато артерията се стесни над 50-70% от лумена си или ако плака се разкъса и предизвика остро събитие.

Дотогава организмът често компенсира – например, при постепенно запушване на коронарна артерия може да се образуват колатерални (обходни) съдови пътища, които да снабдяват сърцето с кръв. Затова много често първият симптом на атеросклерозата е самият инфаркт или инсулт, което вече е късен и тежък израз.

Има статистики, че около 50% от хората (45-84 г.) имат „тиха“ атеросклероза без никаква клинична проява. Затова наблягаме на профилактичните прегледи – с тях можем да открием тази „тиха“ атеросклероза.

Например, един доплер на каротидите може да покаже плаки, въпреки човекът да няма оплаквания; това ще подскаже навреме да се започне лечение.

Биорезонансната диагностика също е ценна именно в тези безсимптомни фази – може да подскаже проблем там, където още няма очевидни белези, и да ни даде шанс да го предотвратим.

8. Какво е лечението на атеросклероза? Може ли да се излекува напълно?

Отговор: Няма бързо „пълно излекуване“ под формата на хапче или операция, която магически да изчисти всички артерии. Лечението по-скоро цели овладяване и спиране на прогресията, а в някои случаи – частично обратно развитие. Основните подходи са:

• Промени в начина на живот: Това е фундаментът – диета, движение, отказ от цигари, редукция на тегло, контрол на кръвното и захарта. Понякога само тези мерки значително подобряват показателите.
  
• Медикаментозна терапия: Има няколко групи лекарства:
  
  • Статини и други липидопонижаващи: те свалят холестерола (особено LDL) и стабилизират плаките. Статините дори доказано могат да намалят обема на някои плаки с течение на времето. Обикновено се изписват при висок риск или ако LDL е над определени стойности.
    
  • Антитромботични лекарства: аспирин в ниска доза или други антитромбоцитни медикаменти (клопидогрел) – те правят кръвта по-„рядка“ и предотвратяват образуването на съсиреци върху плаките, намалявайки риска от инфаркт/инсулт.
    
  • Лекарства за кръвно: АСЕ-инхибитори, бета-блокери, блокери на калциевите канали и др. – поддържат кръвното налягане нормално, което пази съдовете. Някои от тях имат допълнителни полезни ефекти (напр. АСЕ-инхибиторите предпазват ендотела на съдовете).
    
  • Лекарства за диабет: ако пациентът е диабетик, добрият контрол с подходяща терапия е част от лечението на атеросклероза.
    
• Инвазивни процедури: Ако има критично стеснение на важна артерия (например коронарна артерия на сърцето или голяма артерия на крака):
  
  • Ангиопластика със стент: миниинвазивна процедура – с катетър се достига до стеснението, разширява се със специален балон и се поставя стент (малка тръбичка), който задържа съда отворен. Това възстановява кръвотока веднага.
    
  • Коронарен байпас: хирургична операция, при която се присажда нов съд (например взет от крака или гръдната стена), който заобикаля запушената коронарна артерия и възстановява кръвоснабдяването на сърцето. Прави се при множествени или трудни за стентиране запушвания.
    
  • Други операции: ендартеректомия (изчистване на плака, напр. на сънна артерия), съдови байпаси на крайници и др., в зависимост от локализацията.
    
• Нови терапии: В развитие са лекарства като PCSK9-инхибитори (силно понижаващи холестерола), противовъзпалителни агенти и дори експериментални ваксини срещу атеросклероза. Но за момента стандартните подходи са както по-горе.
  Лечението е пожизнено – т.е. дори да стабилизираме състоянието, трябва да продължим със здравословния живот и често с медикаменти, за да не се образуват нови плаки. Не мислете обаче за това като за присъда – милиони хора живеят пълноценен живот, държейки атеросклерозата си под контрол. Напредъкът на медицината през последните десетилетия значително намали смъртността – инфарктът от нещо фатално се превърна в нещо, което често се преживява и след което хората се възстановяват. Ключово е да се следват препоръките на лекарите и да се правят редовни контроли.
  

9. Може ли веднъж появила се атеросклероза да се обърне (плаките да изчезнат)?

Отговор: Пълното изчезване на плаките не е лесно, особено ако са калцирани и стари. Обаче, има доказателства, че строгият режим (агресивно понижаване на холестерола със статини + строг хранителен и спортен режим) може да доведе до частична регресия на плаките.

Например, проучването REVERSAL показа малко намаляване на обема на коронарните плаки при пациенти на високи дози статин. Други изследвания с ултразвук на каротидните артерии също демонстрират леко намаляване на дебелината на атеросклеротичните налепи при интензивен холестеролен контрол. В практиката: ако човек се мобилизира – спре цигарите, отслабне, храни се много здравословно и взема нужните лекарства – след 1-2 години може да видим подобрение в изследванията и образните находки.

Плаката може да стане по-стабилна и дори по-малка. Това обаче не значи, че артериите ще станат като на новородено – процесът може само да се обърне частично. Но и това е страхотно, защото стабилните и по-плоски плаки почти не заплашват с инциденти. Някои лекари говорят за атеросклерозата като „болест, която можем да поставим в ремисия“ – т.е. да спрем развитието ѝ и да предотвратим усложненията.

На практика, целта ни е точно тази: не непременно да изтрием всяка плака, а да ги държим малки, стабилни и да не се появяват нови. Със съвременните методи това е напълно възможно.

Ако искате да научите как чрез хранене, начин на живот и холистични методи можете да подпомогнете съдовото здраве, прочетете тук:

Атеросклерозата е дългогодишен процес, който често протича без симптоми, но има ключова роля за развитието на хипертония и сериозни сърдечносъдови инциденти. Разбирането на механизмите, рисковите фактори и ранните признаци е първата стъпка към ефективна превенция. Редовните профилактични прегледи, здравословният начин на живот и навременната консултация със специалист са найдобрият подход за поддържане на здрави съдове и стабилно кръвно налягане.

Текстът има информативен характер и не представлява медицинска диагноза или лечение. При здравословни оплаквания се консултирайте с лекар или медицински специалист.